История на храм "Св. Николай"

След получаване на султански ферман будни родолюбиви търновчани започват през 1832 г. подготовка за строителство на храм „Св. Николай“ в гр. Търново. Предварителните дейности траят две години, а мястото така е избрано, че църквата да доминира над съществуващите сгради в града.

Строителството на черквата е започнато през 1834 г. от майстор Иван Давдата, уста Кольо Фичето завършва градежа през 1836 г. и същата година на 6 декември Никулден тя е осветена от митрополит Иларион Критски. Градските първенци издействат разрешение богослужението в нея да се отслужва на църковнославянски език. За кратко време храмът се превръща в център и средище на културния и просветен живот в града. За това свидетелства П. Р. Славейков, който изтъква, че в църквата „Св. Николай“ се заражда българщината в Търново“.

През есента на 1839 г. при църквата ни е открито първото българско училище, през 1843г. е построена нова училищна сграда, през1845 г. тук е основан и първият църковен хор с диригент Н. Златарски, през 1852 г. начева библиотечната дейност, през 1869 г.– читалищната работа, а през 1870 г. и театралното дело в града. На 4 юли 1849 г. в кв. Варуша вилнее голям пожар, който изпепелява 600 къщи, в това число и сградата на новооткритото училище при църквата, което е възстановено от хаджи Минчо х. Цачев, който дарява 60000 (шестдесет хиляди) гроша и сам ръководи строителството на новата училищна сграда.

През 1858 г. от църквата „Св. Николай“ поема своя път Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Търново, а от 8 февруари 1870 г. започва училище за калфи и чираци. През 1877 – 1878г. учителите и учениците при училището към храма „Св. Николай“ стават съпричастни и преживяват военните действия, свързани с Руско-турската освободителна война. Видни наши учители са: Петко Николов, Никола Златарски, Пеню Давидов, Кънчо Кесаров, Тодор Шишков, П. Р. Славейков и Давид Тулешков. От нас поемат своя път ПГСАГ „Ангел Попов” и Старопрестолна професионална гимназия по икономика във В.Търново.

След освобождението на България от турско владичество църквата „Св. Николай“ и училището към нея стават съпричастни с „изковаването“ на Търновската конституция. През февруари 1879 г. пратеници от всички краища на българските земи от Мизия, Тракия и Македония се събират тук, за да решат съдбата на разпокъсаното ни отечество. Училищната сграда и църквата стават център на разисквания по т. нар. общонароден въпрос преди откриването на Учредителното събрание и по време на неговата дейност.

За 100 годишнина на храма през 1936 г. църковното настоятелство е направило основен ремонт, като сградата е електрифицирана и стенописана, а през1949 г. в северната част на притвора е построен параклис "Св. Евтимий патриарх Търновски". Днес църквата има 4 престола: централният на „Св. Николай“, левият (северният) на „Св. свщмчк Харалампи“, десният (южният) на „Св. Иларион Велики“ и в параклиса - на „Св. Евтимий патриарх Търновски.

От март 1995 г. възстановихме учебната дейност при храма и през периода 1997 – 2005 г. с помощта на дарители построихме нова сграда за църковно училище. На 21 ноември 2005 г. Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий освети новата сграда на Православния учебен център.Вече 25 г. имаме учебни занятия повероучение, иконопис и пение с децата от църковното училище и можем да кажем, че днес ние преминаваме успешно през различни трудности и предизвикателства на времето.

Освен богослужебната и просветната дейности, църковното настоятелство помага при обгрижването на още 6 (шест) храма в околията и съдейства при построяването на новия храм „Св. Параскева” в гр. В.Търново. Много сили полагаме и за предотвратяване на кражби на икони, св. мощи, утвар и др. от храма и двора.